9 мар. 2011 г., 10:03

Той

1.1K 0 10

Той

 

Той

е честен до глупост.

Той

не е като нас.

Като хляб във торба е естествен.

Той те гледа от упор,

не е никога в час,

но на него така му харесва.

 

За едни – артефакт.

Изкопаема твар.

Оживял екземпляр от музея.

Всъщност той

днес е як,

оглушаващ шамар

върху пошлото ни съвремие.

 

И е тъжно до смях.

И е смешно до плач,

че не виждаме себе си в него.

Той

е нашият страх,

съдия

и палач,

за живота ни във непотребност.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...