9 мар. 2011 г., 10:03

Той

1.1K 0 10

Той

 

Той

е честен до глупост.

Той

не е като нас.

Като хляб във торба е естествен.

Той те гледа от упор,

не е никога в час,

но на него така му харесва.

 

За едни – артефакт.

Изкопаема твар.

Оживял екземпляр от музея.

Всъщност той

днес е як,

оглушаващ шамар

върху пошлото ни съвремие.

 

И е тъжно до смях.

И е смешно до плач,

че не виждаме себе си в него.

Той

е нашият страх,

съдия

и палач,

за живота ни във непотребност.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...