Той
Той
е честен до глупост.
Той
не е като нас.
Като хляб във торба е естествен.
Той те гледа от упор,
не е никога в час,
но на него така му харесва.
За едни – артефакт.
Изкопаема твар.
Оживял екземпляр от музея.
Всъщност той
днес е як,
оглушаващ шамар
върху пошлото ни съвремие.
И е тъжно до смях.
И е смешно до плач,
че не виждаме себе си в него.
Той
е нашият страх,
съдия
и палач,
за живота ни във непотребност.
© Александър Калчев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
