Той
Той
е честен до глупост.
Той
не е като нас.
Като хляб във торба е естествен.
Той те гледа от упор,
не е никога в час,
но на него така му харесва.
За едни – артефакт.
Изкопаема твар.
Оживял екземпляр от музея.
Всъщност той
днес е як,
оглушаващ шамар
върху пошлото ни съвремие.
И е тъжно до смях.
И е смешно до плач,
че не виждаме себе си в него.
Той
е нашият страх,
съдия
и палач,
за живота ни във непотребност.
© Александър Калчев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
