14 ago 2011, 12:39  

Той

2.1K 1 35

          

Този мъж не дойде, за да тръгне.

Влезе духом и духом остана.

Диша с мен, и когато помръкна,

и когато съм утрин засмяна.

 

Денем идва за сочна целувка

по пресъхнали устни на лято.

Той е топлият полъх – милувка

и от него въздъхвам, когато

 

като лъч от зората прониква

и ми яхва нощта до премала,

до цветята ми утринни стихва,

дето капки росица съм сбрала.

 

Този мъж - не от сън и видения,

се загнезди в очите ми даром.

Не дойде да ми носи съмнения.

И не моли безумно да вярвам.

 

Щом зазъзна – оголена есен

в зимни бури у мен побеснели,

нека той е над мене надвесен.

И да гали косите ми бели!

 

 

07.08.2011

Julie

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...