Той
Този мъж не дойде, за да тръгне.
Влезе духом и духом остана.
Диша с мен, и когато помръкна,
и когато съм утрин засмяна.
Денем идва за сочна целувка
по пресъхнали устни на лято.
Той е топлият полъх – милувка
и от него въздъхвам, когато
като лъч от зората прониква
и ми яхва нощта до премала,
до цветята ми утринни стихва,
дето капки росица съм сбрала.
Този мъж - не от сън и видения,
се загнезди в очите ми даром.
Не дойде да ми носи съмнения.
И не моли безумно да вярвам.
Щом зазъзна – оголена есен
в зимни бури у мен побеснели,
нека той е над мене надвесен.
И да гали косите ми бели!
07.08.2011
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
Едно браво и за Катанеца, че те е върнал на писта "Откровения"!
