Aug 14, 2011, 12:39 PM  

Той

  Poetry » Love
2.1K 1 35

          

Този мъж не дойде, за да тръгне.

Влезе духом и духом остана.

Диша с мен, и когато помръкна,

и когато съм утрин засмяна.

 

Денем идва за сочна целувка

по пресъхнали устни на лято.

Той е топлият полъх – милувка

и от него въздъхвам, когато

 

като лъч от зората прониква

и ми яхва нощта до премала,

до цветята ми утринни стихва,

дето капки росица съм сбрала.

 

Този мъж - не от сън и видения,

се загнезди в очите ми даром.

Не дойде да ми носи съмнения.

И не моли безумно да вярвам.

 

Щом зазъзна – оголена есен

в зимни бури у мен побеснели,

нека той е над мене надвесен.

И да гали косите ми бели!

 

 

07.08.2011

Julie

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...