5 mar 2025, 1:19

Той беше писател-фантаст 1991

  Poesía
324 0 0

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател-фантаст.

Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.

Бе нашият вътрешен глас.

 

И свещите гаснат над пулта.

В командния пост е тъма.

Тук пада тленното було -

съдбовно - за нашата Земя.

 

Тук идва часът на мъчения.

Но както и да мъчат Антон -

той няма дори да простене.

Ще страда така - мълчешком.

 

И Редрик, тъй както е влязъл

навярно във Зоната сам -

останал е. Там е останал.

И не е излязъл оттам.

 

Но Странникът идва нечакан -

и стъпките глухо кънтят.

При нас той идва - от мрака,

от чужд и безмилостен свят.

 

Но няма до нас главанаци -

да ни защитят от беда.

Че тази пътека - без знаци -

не води до твърда земя.

 

Да, полъх студен приближава -

но Аркадий не тръгна назад.

За себе си той не остави

дори своя сетен заряд.

 

Смъртта - тя се спуска внезапно.

И тръгва си някой от нас.

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател. Фантаст....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...