Mar 5, 2025, 1:19 AM

Той беше писател-фантаст 1991

  Poetry
323 0 0

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател-фантаст.

Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.

Бе нашият вътрешен глас.

 

И свещите гаснат над пулта.

В командния пост е тъма.

Тук пада тленното було -

съдбовно - за нашата Земя.

 

Тук идва часът на мъчения.

Но както и да мъчат Антон -

той няма дори да простене.

Ще страда така - мълчешком.

 

И Редрик, тъй както е влязъл

навярно във Зоната сам -

останал е. Там е останал.

И не е излязъл оттам.

 

Но Странникът идва нечакан -

и стъпките глухо кънтят.

При нас той идва - от мрака,

от чужд и безмилостен свят.

 

Но няма до нас главанаци -

да ни защитят от беда.

Че тази пътека - без знаци -

не води до твърда земя.

 

Да, полъх студен приближава -

но Аркадий не тръгна назад.

За себе си той не остави

дори своя сетен заряд.

 

Смъртта - тя се спуска внезапно.

И тръгва си някой от нас.

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател. Фантаст....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...