5 мар. 2025 г., 01:19

Той беше писател-фантаст 1991

327 0 0

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател-фантаст.

Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.

Бе нашият вътрешен глас.

 

И свещите гаснат над пулта.

В командния пост е тъма.

Тук пада тленното було -

съдбовно - за нашата Земя.

 

Тук идва часът на мъчения.

Но както и да мъчат Антон -

той няма дори да простене.

Ще страда така - мълчешком.

 

И Редрик, тъй както е влязъл

навярно във Зоната сам -

останал е. Там е останал.

И не е излязъл оттам.

 

Но Странникът идва нечакан -

и стъпките глухо кънтят.

При нас той идва - от мрака,

от чужд и безмилостен свят.

 

Но няма до нас главанаци -

да ни защитят от беда.

Че тази пътека - без знаци -

не води до твърда земя.

 

Да, полъх студен приближава -

но Аркадий не тръгна назад.

За себе си той не остави

дори своя сетен заряд.

 

Смъртта - тя се спуска внезапно.

И тръгва си някой от нас.

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател. Фантаст....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...