5.03.2025 г., 1:19

Той беше писател-фантаст 1991

326 0 0

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател-фантаст.

Бе Лермонтов. Айнщайн. И Чацки.

Бе нашият вътрешен глас.

 

И свещите гаснат над пулта.

В командния пост е тъма.

Тук пада тленното було -

съдбовно - за нашата Земя.

 

Тук идва часът на мъчения.

Но както и да мъчат Антон -

той няма дори да простене.

Ще страда така - мълчешком.

 

И Редрик, тъй както е влязъл

навярно във Зоната сам -

останал е. Там е останал.

И не е излязъл оттам.

 

Но Странникът идва нечакан -

и стъпките глухо кънтят.

При нас той идва - от мрака,

от чужд и безмилостен свят.

 

Но няма до нас главанаци -

да ни защитят от беда.

Че тази пътека - без знаци -

не води до твърда земя.

 

Да, полъх студен приближава -

но Аркадий не тръгна назад.

За себе си той не остави

дори своя сетен заряд.

 

Смъртта - тя се спуска внезапно.

И тръгва си някой от нас.

Почина Аркадий Стругацки.

Той беше писател. Фантаст....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...