12 feb 2018, 16:33  

Той е там

  Poesía
1K 5 8

Той не пише любовни писма
и не праща цветя с куриери,
не ме хваща дори за ръка
и стрелките случайно са спрели

във мига, в който само с очи
го обливам със мисли горещи;
не разбирам, когато мълчи
ще ли той ме покани на среща.

И какво, че навънка вали,
а в душата за лято се стягам!
Той е там, в онзи ъгъл стои,
безприсъствено, в мрака на стаята. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във

 

e-lit.info 01.11.2012

 

Алманах нова българска литература; поезия 2018, Буквите, с.242

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...