Той не пише любовни писма
и не праща цветя с куриери,
не ме хваща дори за ръка
и стрелките случайно са спрели
във мига, в който само с очи
го обливам със мисли горещи;
не разбирам, когато мълчи
ще ли той ме покани на среща.
И какво, че навънка вали,
а в душата за лято се стягам!
Той е там, в онзи ъгъл стои,
безприсъствено, в мрака на стаята.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
