2 ene 2019, 9:21

Орисан 

  Poesía » Otra
461 2 8

Не искам да те питам вече нищо,

изчезнаха въпросите дори.

Разкъсан бент, безмилостно отприщен –

това съм аз, сред луднали води.

 

Със тях каквото беше, си замина –

бушувалите страсти отпреди.

Нима душата може да загине,

а тялото все още да върви?

 

Не те виня – във всичко има смисъл,

и в болката, и в счупените дни.

С каквото трябва, Той ме е орисал.

Чертае път, а подир мен – следи!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??