Орисан
Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина –
бушувалите страсти отпреди.
Нима душата може да загине,
а тялото все още да върви?
Не те виня – във всичко има смисъл,
и в болката, и в счупените дни.
С каквото трябва, Той ме е орисал.
Чертае път, а подир мен – следи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
