Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина –
бушувалите страсти отпреди.
Нима душата може да загине,
а тялото все още да върви?
Не те виня – във всичко има смисъл,
и в болката, и в счупените дни.
С каквото трябва, Той ме е орисал.
Чертае път, а подир мен – следи!
© Данаил Таков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
