28 jul 2009, 21:31

Той пи розе, а аз мохито 

  Poesía » Otra
740 0 7

Изтля градът на слънчевата клада,

напука устни речното корито,

мечтая за лимонова прохлада

и май е време за едно мохито...

А на небето слънчевият диск

от мързел юлски се протяга,

разгонва облаците и ги бута

с горещата оранжева тояга.

Чадърите премигват уморени

с лица от кръпки в бледи цветове,

прелитат чайки засрамени

със посивели, пясъчни криле.

Като пчела с криле от огън,

косата слънцето ми нацелува,

усмихната жълтица златна

в неделя по небето плува.

Кафе и слънце, изгрев и мохито,

изящен бронз във синята вода,

във чашата ми със леда заплува

една огромна слънчева сълза...

© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??