Той пи розе, а аз мохито
Изтля градът на слънчевата клада,
напука устни речното корито,
мечтая за лимонова прохлада
и май е време за едно мохито...
А на небето слънчевият диск
от мързел юлски се протяга,
разгонва облаците и ги бута
с горещата оранжева тояга.
Чадърите премигват уморени
с лица от кръпки в бледи цветове,
прелитат чайки засрамени
със посивели, пясъчни криле.
Като пчела с криле от огън,
косата слънцето ми нацелува,
усмихната жълтица златна
в неделя по небето плува.
Кафе и слънце, изгрев и мохито,
изящен бронз във синята вода,
във чашата ми със леда заплува
една огромна слънчева сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джулиана Кашон Всички права запазени
