Той пи розе, а аз мохито
Изтля градът на слънчевата клада,
напука устни речното корито,
мечтая за лимонова прохлада
и май е време за едно мохито...
А на небето слънчевият диск
от мързел юлски се протяга,
разгонва облаците и ги бута
с горещата оранжева тояга.
Чадърите премигват уморени
с лица от кръпки в бледи цветове,
прелитат чайки засрамени
със посивели, пясъчни криле.
Като пчела с криле от огън,
косата слънцето ми нацелува,
усмихната жълтица златна
в неделя по небето плува.
Кафе и слънце, изгрев и мохито,
изящен бронз във синята вода,
във чашата ми със леда заплува
една огромна слънчева сълза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулиана Кашон Все права защищены
