11 oct 2020, 7:49  

"Той винаги идва..."

576 2 0

Той винаги идва -

с оранжева качулка и тиквен фенер.

Той тихо ще почука -

на вратата със окичен самхейнски венец.

 

И е малък като светулка:

едва ли ще го видиш щом мине покрай теб,

но ще знаеш, че е наблизо, щом усетиш

миризмата на студения октомврийски ден.

 

Той винаги идва -

с букет от увехнали цветя в ръка.

И да не забравяме костюма и

плашещата на вид срясана коса.

 

Той винаги идва,

когато Земята се приготвя за своя зимен сън.

Погледни през прозореца -

в жълто и оранжево преоблечен е светът навън.

 

И в теб познато чувство ще се настани,

щом видищ над теб сребърен пращец, че вали.

 

Всред песните на отишлото си лято

мириса на смокиново сладко

и припукването на догарящи дърва

той тихо ще стои отстрани,

поседнал на креслото любимо,

спомняйки си любимите минали дни.

 

 

 

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...