"Той винаги идва..."
Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка:
едва ли ще го видиш щом мине покрай теб,
но ще знаеш, че е наблизо, щом усетиш
миризмата на студения октомврийски ден.
Той винаги идва -
с букет от увехнали цветя в ръка.
И да не забравяме костюма и
плашещата на вид срясана коса.
Той винаги идва,
когато Земята се приготвя за своя зимен сън.
Погледни през прозореца -
в жълто и оранжево преоблечен е светът навън.
И в теб познато чувство ще се настани,
щом видищ над теб сребърен пращец, че вали.
Всред песните на отишлото си лято
мириса на смокиново сладко
и припукването на догарящи дърва
той тихо ще стои отстрани,
поседнал на креслото любимо,
спомняйки си любимите минали дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени