Той винаги идва -

с оранжева качулка и тиквен фенер.

Той тихо ще почука -

на вратата със окичен самхейнски венец.

И е малък като светулка:

едва ли ще го видиш щом мине покрай теб,

но ще знаеш, че е наблизо, щом усетиш

миризмата на студения октомврийски ден.

Той винаги идва -

с букет от увехнали цветя в ръка.

И да не забравяме костюма и

плашещата на вид срясана коса.

Той винаги идва,

когато Земята се приготвя за своя зимен сън.

Погледни през прозореца -

в жълто и оранжево преоблечен е светът навън.

И в теб познато чувство ще се настани,

щом видищ над теб сребърен пращец, че вали.

Всред песните на отишлото си лято

мириса на смокиново сладко

и припукването на догарящи дърва

той тихо ще стои отстрани,

поседнал на креслото любимо,

спомняйки си любимите минали дни.