11 окт. 2020 г., 07:49  

"Той винаги идва..."

575 2 0

Той винаги идва -

с оранжева качулка и тиквен фенер.

Той тихо ще почука -

на вратата със окичен самхейнски венец.

 

И е малък като светулка:

едва ли ще го видиш щом мине покрай теб,

но ще знаеш, че е наблизо, щом усетиш

миризмата на студения октомврийски ден.

 

Той винаги идва -

с букет от увехнали цветя в ръка.

И да не забравяме костюма и

плашещата на вид срясана коса.

 

Той винаги идва,

когато Земята се приготвя за своя зимен сън.

Погледни през прозореца -

в жълто и оранжево преоблечен е светът навън.

 

И в теб познато чувство ще се настани,

щом видищ над теб сребърен пращец, че вали.

 

Всред песните на отишлото си лято

мириса на смокиново сладко

и припукването на догарящи дърва

той тихо ще стои отстрани,

поседнал на креслото любимо,

спомняйки си любимите минали дни.

 

 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...