11 mar 2012, 15:17

Толерантност

2.1K 0 2

 

Толерантност

 

Защо се чеше котаракът?

Защото има бълхи.

Изтичвам при ветеринаря.

Фронтлайнът му се свършил,

каишка, пудра ми предлага,

купувам и обратно.

Но нищо, нищо не помага -

живеят си прекрасно

бълхите, смучещи кръвта му.

Как дразнят го, измъчват,

тъй хапят, че дори в съня си

измяуква и се дръгне.

Ох, как се чеше котаракът!

Решавам - ще го давам.

Напразно лутам се в квартала -

къде да го оставя?

Дали проблемът ще отпадне -

котак щом нямам в къщи?

Бълхите мене ще нападнат.

И с него се завръщам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво,Ани!Хем забавна, хем поучителна история!Същността на стиха се крие в поантата.Браво!
  • Котаракът няма проблем, Алипиева, той е свикнал. Аз обаче не мога. А текстчето – не е поезия естествено и хумористично не е, ама все не ми достигат категориите. Пуснали са го редакторите, но ако кажете – трия.Драскам си, нали важното е да се публикува нещо. Ако имаше раздел „простотии”, там щях да го пратя, вЕрвайте ми. Гледам какво публикуват хората, че и аз така. Пишат за жаби, кокошки и прочие. Що пък аз да не пиша за котки и бълхи? И те като хората – чешат се, хапят. Чаках знаменцата, че да спестя от времето, но няма. Поне сеир да става, весело да е. И разнообразно.
    Нинини, пак не те разбрах. Кой, кого, какво краде? Ако имаш проблем с бълхите тичай при ветеринаря.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...