11.03.2012 г., 15:17

Толерантност

2.1K 0 2

 

Толерантност

 

Защо се чеше котаракът?

Защото има бълхи.

Изтичвам при ветеринаря.

Фронтлайнът му се свършил,

каишка, пудра ми предлага,

купувам и обратно.

Но нищо, нищо не помага -

живеят си прекрасно

бълхите, смучещи кръвта му.

Как дразнят го, измъчват,

тъй хапят, че дори в съня си

измяуква и се дръгне.

Ох, как се чеше котаракът!

Решавам - ще го давам.

Напразно лутам се в квартала -

къде да го оставя?

Дали проблемът ще отпадне -

котак щом нямам в къщи?

Бълхите мене ще нападнат.

И с него се завръщам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Ани!Хем забавна, хем поучителна история!Същността на стиха се крие в поантата.Браво!
  • Котаракът няма проблем, Алипиева, той е свикнал. Аз обаче не мога. А текстчето – не е поезия естествено и хумористично не е, ама все не ми достигат категориите. Пуснали са го редакторите, но ако кажете – трия.Драскам си, нали важното е да се публикува нещо. Ако имаше раздел „простотии”, там щях да го пратя, вЕрвайте ми. Гледам какво публикуват хората, че и аз така. Пишат за жаби, кокошки и прочие. Що пък аз да не пиша за котки и бълхи? И те като хората – чешат се, хапят. Чаках знаменцата, че да спестя от времето, но няма. Поне сеир да става, весело да е. И разнообразно.
    Нинини, пак не те разбрах. Кой, кого, какво краде? Ако имаш проблем с бълхите тичай при ветеринаря.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...