Mar 11, 2012, 3:17 PM

Толерантност

2.1K 0 2

 

Толерантност

 

Защо се чеше котаракът?

Защото има бълхи.

Изтичвам при ветеринаря.

Фронтлайнът му се свършил,

каишка, пудра ми предлага,

купувам и обратно.

Но нищо, нищо не помага -

живеят си прекрасно

бълхите, смучещи кръвта му.

Как дразнят го, измъчват,

тъй хапят, че дори в съня си

измяуква и се дръгне.

Ох, как се чеше котаракът!

Решавам - ще го давам.

Напразно лутам се в квартала -

къде да го оставя?

Дали проблемът ще отпадне -

котак щом нямам в къщи?

Бълхите мене ще нападнат.

И с него се завръщам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,Ани!Хем забавна, хем поучителна история!Същността на стиха се крие в поантата.Браво!
  • Котаракът няма проблем, Алипиева, той е свикнал. Аз обаче не мога. А текстчето – не е поезия естествено и хумористично не е, ама все не ми достигат категориите. Пуснали са го редакторите, но ако кажете – трия.Драскам си, нали важното е да се публикува нещо. Ако имаше раздел „простотии”, там щях да го пратя, вЕрвайте ми. Гледам какво публикуват хората, че и аз така. Пишат за жаби, кокошки и прочие. Що пък аз да не пиша за котки и бълхи? И те като хората – чешат се, хапят. Чаках знаменцата, че да спестя от времето, но няма. Поне сеир да става, весело да е. И разнообразно.
    Нинини, пак не те разбрах. Кой, кого, какво краде? Ако имаш проблем с бълхите тичай при ветеринаря.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...