20 may 2009, 10:02

Толкова

  Poesía » Otra
846 0 19

    Толкова

 

Пожелай меки тъмни кичури! 

Разстели ги като килим.

Погали  синева над клисури -

нека всичко превърне във дим. 

 

С грапави устни желай

влага от жаждата в жегата!

Превърни се в река и отдай,

и разплискай в себе си негата!

 

Отдъхни под тежка стара върба,

дето мие клони в дълбокия вир

и попитай се: как не побра

толкова обич... толкова мир.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Много спокойствие има тук
  • Прекрасен стих. Поздрави за него и поздрави на реката. Бил съм на тази река едно лято и никога нама да забравя върбите, зелените поляни покрай реката, големият вир и върховете които се оглеждаха в него.
  • Тооолкова много!
  • толкова обич...!!!!!
    пожелавам ти я.....
    нека да ти е светло, Светле!!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...