May 20, 2009, 10:02 AM

Толкова

  Poetry » Other
847 0 19

    Толкова

 

Пожелай меки тъмни кичури! 

Разстели ги като килим.

Погали  синева над клисури -

нека всичко превърне във дим. 

 

С грапави устни желай

влага от жаждата в жегата!

Превърни се в река и отдай,

и разплискай в себе си негата!

 

Отдъхни под тежка стара върба,

дето мие клони в дълбокия вир

и попитай се: как не побра

толкова обич... толкова мир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Много спокойствие има тук
  • Прекрасен стих. Поздрави за него и поздрави на реката. Бил съм на тази река едно лято и никога нама да забравя върбите, зелените поляни покрай реката, големият вир и върховете които се оглеждаха в него.
  • Тооолкова много!
  • толкова обич...!!!!!
    пожелавам ти я.....
    нека да ти е светло, Светле!!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...