Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим.
С грапави устни желай
влага от жаждата в жегата!
Превърни се в река и отдай,
и разплискай в себе си негата!
Отдъхни под тежка стара върба,
дето мие клони в дълбокия вир
и попитай се: как не побра
толкова обич... толкова мир.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
