May 20, 2009, 10:02 AM

Толкова 

  Poetry » Other
721 0 19

    Толкова

 

Пожелай меки тъмни кичури! 

Разстели ги като килим.

Погали  синева над клисури -

нека всичко превърне във дим. 

 

С грапави устни желай

влага от жаждата в жегата!

Превърни се в река и отдай,

и разплискай в себе си негата!

 

Отдъхни под тежка стара върба,

дето мие клони в дълбокия вир

и попитай се: как не побра

толкова обич... толкова мир.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??