Толкова
Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим.
С грапави устни желай
влага от жаждата в жегата!
Превърни се в река и отдай,
и разплискай в себе си негата!
Отдъхни под тежка стара върба,
дето мие клони в дълбокия вир
и попитай се: как не побра
толкова обич... толкова мир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
