20 мая 2009 г., 10:02
Толкова
Толкова
Пожелай меки тъмни кичури!
Разстели ги като килим.
Погали синева над клисури -
нека всичко превърне във дим.
С грапави устни желай
влага от жаждата в жегата!
Превърни се в река и отдай,
и разплискай в себе си негата!
Отдъхни под тежка стара върба,
дето мие клони в дълбокия вир
и попитай се: как не побра
толкова обич... толкова мир.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво!
-
Много спокойствие има тук
-
Прекрасен стих. Поздрави за него и поздрави на реката. Бил съм на тази река едно лято и никога нама да забравя върбите, зелените поляни покрай реката, големият вир и върховете които се оглеждаха в него.
-
Тооолкова много!
-
толкова обич...!!!!!
пожелавам ти я.....
нека да ти е светло, Светле!!!! -
О,прекрасно стихотворение!!!
Светле! -
поздрав
-
Това е може би най-хубавият стих от теб, Светли! Дяволски хубав! Усмивка! Ваше Благородие
-
Чудесен стих!Понякога не ми стигат думите при теб - рисуваш... а картините не се коментират...
-
И толкова много Поздрави!
-
Задъхано от чувства!
Поздрав, Светла! -
"толкова обич... толкова мир."
се побира само в сърцето отворено за любов!
Поздрав Светле! -
Как да я побере човек
-
нямам подходящи думи за удоволствието, което ми достави с този стих !
-
Разкошен стих! Браво!
-
Много обич и мир да има в душата ти! Силен стих, Светлана!
-
Светлее!!! Винаги ме оставяш безмълвно вцепенена!Благодаря ти за удоволствието, че те има
-
Не питай как!
Поздрави! -
Как не я побрах, ли-когато преливаше я раздавах на други...Благодаря ти за това стихо!!! Зем.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
