20 jul 2006, 9:56

Толкова...

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

Толкова пъти се питах
„Защо се получи така?"
Да те отблъсна опитах
исках го, на всяка цена.

Толкова те възпирах -
изричах обидни слова,
най-груби думи намирах
но уви, не помогна това.

Толкова се наказвах -
в себе си търсих вина.
И винаги ти доказвах -
че не съм за тебе жена.

Толкова време ти дадох
да излезеш от тази игра,
ръка на приятел подадох,
можех да ти бъда сестра.

Толкова редих „не обичам"
ти си палил за обич свещта.
Завинаги „Сбогом" изричам
днес, тази вечер, в нощта...


20.07.2006г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радинела и Иво.
  • Хубаво!
  • Виолета и Мариана
    благодаря за коментара

    Защо-дали , Мая и Гергана
    повярвайте боли,но стана

    Христо,болезнена раздяла
    и лек за болката тук няма

    С усмивка казвам ви - благодаря
    от вас сила взимам и ще продължа
  • Поздрави, Анета!!! Вярвам разрешила си проблема си!!!
  • Хм... и аз това питам: дали?

    Като дявол, уплашен от кръст,
    като от зла съдбовна прокоба,
    аз бягам, но се завръщам всеки път,
    защото без тебе не мога !

    Поздрав, Етчи!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...