20.07.2006 г., 9:56

Толкова...

1.2K 0 6

Толкова пъти се питах
„Защо се получи така?"
Да те отблъсна опитах
исках го, на всяка цена.

Толкова те възпирах -
изричах обидни слова,
най-груби думи намирах
но уви, не помогна това.

Толкова се наказвах -
в себе си търсих вина.
И винаги ти доказвах -
че не съм за тебе жена.

Толкова време ти дадох
да излезеш от тази игра,
ръка на приятел подадох,
можех да ти бъда сестра.

Толкова редих „не обичам"
ти си палил за обич свещта.
Завинаги „Сбогом" изричам
днес, тази вечер, в нощта...


20.07.2006г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радинела и Иво.
  • Хубаво!
  • Виолета и Мариана
    благодаря за коментара

    Защо-дали , Мая и Гергана
    повярвайте боли,но стана

    Христо,болезнена раздяла
    и лек за болката тук няма

    С усмивка казвам ви - благодаря
    от вас сила взимам и ще продължа
  • Поздрави, Анета!!! Вярвам разрешила си проблема си!!!
  • Хм... и аз това питам: дали?

    Като дявол, уплашен от кръст,
    като от зла съдбовна прокоба,
    аз бягам, но се завръщам всеки път,
    защото без тебе не мога !

    Поздрав, Етчи!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...