27 may 2008, 15:09

Толкова... толкова хубав...

2.9K 0 61

 

 

                    Толкова...толкова хубав...

                    Помниш ли още
                    онзи миг,
                    в който
                    за пръв път
                    дойдох
                    бяла и нежна...
                    във стих...
                    през тебе преминах,
                    в дланта ти
                    се скрих...
                    като бисер 
                    в топла раковина...
                    помниш ли още
                    моето
                    влюбване,
                    моето тихо
                    очакване,
                    в пясъчни шепи
                    кротко притихнала,
                    да отмиеш
                    в сърцето ми
                    болката
                    със сълзи
                    от нежно обичане...
                    помниш ли още...
                    как дълго
                    ме търси...
                    как
                    ме намери...
                    и слънчева риза
                    за мене облече
                    от топлия залез
                    преди
                    да ме любиш...
                    защото аз...помня...
                    беше толкова...толкова хубав...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...