Толкова... толкова хубав...
Толкова...толкова хубав...
Помниш ли още
онзи миг,
в който
за пръв път
дойдох
бяла и нежна...
във стих...
през тебе преминах,
в дланта ти
се скрих...
като бисер
в топла раковина...
помниш ли още
моето
влюбване,
моето тихо
очакване,
в пясъчни шепи
кротко притихнала,
да отмиеш
в сърцето ми
болката
със сълзи
от нежно обичане...
помниш ли още...
как дълго
ме търси...
как
ме намери...
и слънчева риза
за мене облече
от топлия залез
преди
да ме любиш...
защото аз...помня...
беше толкова...толкова хубав...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
