Толкова...толкова хубав...
Помниш ли още
онзи миг,
в който
за пръв път
дойдох
бяла и нежна...
във стих...
през тебе преминах,
в дланта ти
се скрих...
като бисер
в топла раковина...
помниш ли още
моето
влюбване,
моето тихо
очакване,
в пясъчни шепи
кротко притихнала,
да отмиеш
в сърцето ми
болката
със сълзи
от нежно обичане...
помниш ли още...
как дълго
ме търси...
как
ме намери...
и слънчева риза
за мене облече
от топлия залез
преди
да ме любиш...
защото аз...помня...
беше толкова...толкова хубав...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени