27 мая 2008 г., 15:09

Толкова... толкова хубав...

2.9K 0 61

 

 

                    Толкова...толкова хубав...

                    Помниш ли още
                    онзи миг,
                    в който
                    за пръв път
                    дойдох
                    бяла и нежна...
                    във стих...
                    през тебе преминах,
                    в дланта ти
                    се скрих...
                    като бисер 
                    в топла раковина...
                    помниш ли още
                    моето
                    влюбване,
                    моето тихо
                    очакване,
                    в пясъчни шепи
                    кротко притихнала,
                    да отмиеш
                    в сърцето ми
                    болката
                    със сълзи
                    от нежно обичане...
                    помниш ли още...
                    как дълго
                    ме търси...
                    как
                    ме намери...
                    и слънчева риза
                    за мене облече
                    от топлия залез
                    преди
                    да ме любиш...
                    защото аз...помня...
                    беше толкова...толкова хубав...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...