ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
13 sept 2009, 16:30

Томление 

  Poesía » De amor
1030 0 7

                                                     ТОМЛЕНИЕ

                                                                                                На  Д.

Дори солта не е солена без теб,

а слънцето през есента е късче златен лед.

Красива функция на паметта

са мъжките ти длани,

звездите трепкащи в нощта -

едни небесни рани.

Пространството без тебе не блести

със свежест.

Сега съм само еднодневка

във виртуална мрежа.

Пространството без тебе не блести

с ефирния си цвят.

Ще бъдеш на сърцето ми сърце

до свършека на моя свят.

Къде си, къдрокос и нежен тъмнокожко,

мое въгленче разпалено?

Кой ще прогони студовете от човешката ми бездна

и от разпятието на дните

ще ме свали със длани възкресителни?

И питам се коя любов е по-велика -

дали оная, обещаната от боговете

или е тая, дето ми я даде?!

... Заедно слушахме песента на тревите

и броихме зъбките на детето.

Пихме от извора на сълзите,

топихме хляба във една чиния,

в едно и също огледало се оглеждахме.

И във един хомот се впрягахме,

когато подир сенките си бягахме.

А на сърцата през прозорците отворени

с цветя обсипвахме паважа делничен

и си говорехме, говорехме...

 

Когато тръгна сам между звездите

и ме остави във зеницата на битието,

не се обади и не ме попита

как да творя от сълзи облаци в небето?!

Духът ми скитник обикаля, обикаля

в незнайни светове, в незнайна доба,

като кълбо вълшебно се търкаля

оттатък суета, оттатък гроба.

Стаявам дъх. Гласът ти май дочух.

"Обвий с ръце безплътното ми тяло,

за да се слеем и да бъдем цяло!"

 

                                                                                 Диана  Загора

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??