Томление
ТОМЛЕНИЕ
На Д.
Дори солта не е солена без теб,
а слънцето през есента е късче златен лед.
Красива функция на паметта
са мъжките ти длани,
звездите трепкащи в нощта -
едни небесни рани.
Пространството без тебе не блести
със свежест.
Сега съм само еднодневка
във виртуална мрежа.
Пространството без тебе не блести
с ефирния си цвят.
Ще бъдеш на сърцето ми сърце
до свършека на моя свят.
Къде си, къдрокос и нежен тъмнокожко,
мое въгленче разпалено?
Кой ще прогони студовете от човешката ми бездна
и от разпятието на дните
ще ме свали със длани възкресителни?
И питам се коя любов е по-велика -
дали оная, обещаната от боговете
или е тая, дето ми я даде?!
... Заедно слушахме песента на тревите
и броихме зъбките на детето.
Пихме от извора на сълзите,
топихме хляба във една чиния,
в едно и също огледало се оглеждахме.
И във един хомот се впрягахме,
когато подир сенките си бягахме.
А на сърцата през прозорците отворени
с цветя обсипвахме паважа делничен
и си говорехме, говорехме...
Когато тръгна сам между звездите
и ме остави във зеницата на битието,
не се обади и не ме попита
как да творя от сълзи облаци в небето?!
Духът ми скитник обикаля, обикаля
в незнайни светове, в незнайна доба,
като кълбо вълшебно се търкаля
оттатък суета, оттатък гроба.
Стаявам дъх. Гласът ти май дочух.
"Обвий с ръце безплътното ми тяло,
за да се слеем и да бъдем цяло!"
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
