2 dic 2008, 17:21

Тополите... 

  Poesía » Del paisaje
612 0 7

С ръце, протегнати във висините,
с артритно-оголяли пръсти,
премръзнали,
редяха се осиротяли
тополите край пътя.

Слана попари техните надежди.
Децата им...
отскоро са се пръснали,
по всичките посоки на земята...

А те - все тъй молитвено-простими,
изправени - сами като пред буря,
очакват идващата пролет...
С надежда, че децата ще се върнат,
при старите... но вече помъдряли.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??