Тополите...
С ръце, протегнати във висините,
с артритно-оголяли пръсти,
премръзнали,
редяха се осиротяли
тополите край пътя.
Слана попари техните надежди.
Децата им...
отскоро са се пръснали,
по всичките посоки на земята...
А те - все тъй молитвено-простими,
изправени - сами като пред буря,
очакват идващата пролет...
С надежда, че децата ще се върнат,
при старите... но вече помъдряли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
