2.12.2008 г., 17:21 ч.

Тополите... 

  Поезия » Пейзажна
665 0 7

С ръце, протегнати във висините,
с артритно-оголяли пръсти,
премръзнали,
редяха се осиротяли
тополите край пътя.

Слана попари техните надежди.
Децата им...
отскоро са се пръснали,
по всичките посоки на земята...

А те - все тъй молитвено-простими,
изправени - сами като пред буря,
очакват идващата пролет...
С надежда, че децата ще се върнат,
при старите... но вече помъдряли.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??