1 jul 2013, 17:43

Топъл полъх

1.1K 0 13

Да, пак вали. И днес не спира.

Дъждът господства над света.

Щурее той, хлапак немирен,

по покриви и по стъкла.

Прихлупило се е небето.

Безизразна е сивота.

Но вътре в мен, сърце, нелепо

тактува в ритъм с любовта.

Щурчета свирят. Птици пеят.

Проблясват слънчеви лъчи.

Какво че вън порои леят

от облачните си сълзи,

че вятърът с нахален порив

флиртува с тоз отчаян дъжд...

щом мислите са топъл полъх

към влюбен в светлината мъж.

 

Таня Мезева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...