Топъл полъх
Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето.
Безизразна е сивота.
Но вътре в мен, сърце, нелепо
тактува в ритъм с любовта.
Щурчета свирят. Птици пеят.
Проблясват слънчеви лъчи.
Какво че вън порои леят
от облачните си сълзи,
че вятърът с нахален порив
флиртува с тоз отчаян дъжд...
щом мислите са топъл полъх
към влюбен в светлината мъж.
Таня Мезева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
