Да, пак вали. И днес не спира.
Дъждът господства над света.
Щурее той, хлапак немирен,
по покриви и по стъкла.
Прихлупило се е небето.
Безизразна е сивота.
Но вътре в мен, сърце, нелепо
тактува в ритъм с любовта.
Щурчета свирят. Птици пеят.
Проблясват слънчеви лъчи.
Какво че вън порои леят
от облачните си сълзи,
че вятърът с нахален порив
флиртува с тоз отчаян дъжд...
щом мислите са топъл полъх
към влюбен в светлината мъж.
Таня Мезева
© Таня Мезева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
