Това бездомно куче е вбесяващо...
В повехналото лозе на главата ти
неспирно бяга някакво си куче.
Досадно му е вече и не мислиш ли,
че трябва да си търси свое вкъщи.
Оплел си се във кучешки вериги.
И чакаш неуморно гроздобера.
Кога ще се научиш? Свободата му
е изстрел към ума ти - да трепери.
А то мълчи и гледа към небето си.
Отдавна непрегръщано от пролет.
Кога ще се научиш да си себе си?
Забрави ли, когато беше полет?
Не помниш ли, когато те изяждаше
и после те изплюваше с горчилка?
Това бездомно куче е вбесяващо...
Защо не го убиеш?! Просто с мисъл.
Нима ще е безсмъртно, докогато ти
и твоите лозички клюмнат мъртви?
Главата ти. Прилича ми на призрак.
На призрак, който трябва да възкръсне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
