В повехналото лозе на главата ти
неспирно бяга някакво си куче.
Досадно му е вече и не мислиш ли,
че трябва да си търси свое вкъщи.
Оплел си се във кучешки вериги.
И чакаш неуморно гроздобера.
Кога ще се научиш? Свободата му
е изстрел към ума ти - да трепери.
А то мълчи и гледа към небето си.
Отдавна непрегръщано от пролет.
Кога ще се научиш да си себе си?
Забрави ли, когато беше полет? ...