Sep 4, 2009, 11:40 PM

Това бездомно куче е вбесяващо... 

  Poetry
817 0 5

В повехналото лозе на главата ти
неспирно бяга някакво си куче.
Досадно му е вече и не мислиш ли,
че трябва да си търси свое вкъщи.

 

Оплел си се във кучешки вериги.

И чакаш неуморно гроздобера.
Кога ще се научиш? Свободата му
е изстрел към ума ти  - да трепери.

А то мълчи и гледа към небето си.
Отдавна непрегръщано от пролет.
Кога ще се научиш да си себе си?
Забрави ли, когато беше полет?

Не помниш ли, когато те изяждаше
и после те изплюваше с горчилка?
Това бездомно куче е вбесяващо...
Защо не го убиеш?! Просто с мисъл.

Нима ще е безсмъртно, докогато ти
и твоите лозички клюмнат мъртви?
Главата ти. Прилича ми на призрак.
На призрак, който трябва да възкръсне.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??