Това е животът!
Това е животът!
| Съвместна творба с моята приятелка Етчи ! Етчи, благодаря ти, че те има !!! Някъде, там в село Божурище, край едно смрадливо мочурище, живее „ранобудна" мома Мирела - видна, знайна, селска хубавела. Сутрин рано, още щом се зазори, запеят ли най-първите петли, момичето размърдва рамената, усърдно се завива през главата. Излюпва се по обед от кревата и без и да припарва до чешмата, на крак набързо взима една филия, връща се да си доспива по хавлия. Подремва милата до заник слънце, покълва от леглото като зрънце, взема бързо телефона във ръка и за миг събира цялата тайфа! Навлича смачканата си фанела, не сресана, немита, без кордела, с непрани дънки, но пък с гердан напето крачи към селски мегдан. Всеки на Мирелчето се подиграва и куцо и сакато коментар отправя, но нашата мома изобщо си нехае, кой каквото ще да мрънка и да бае. Селската госпожица характер показва, знае винаги кому, какво и как да казва: „Не са ми нужни упреци и съчувствие, всичко в живота си е до самочуствие!" |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
, Светле!
за жалост невинаги при някои хора е с покритие...като при лирическата!!!
