Jun 27, 2007, 1:25 AM

Това е животът!

  Poetry
1.4K 0 21
Това е животът!

Съвместна творба с моята приятелка Етчи !
Етчи, благодаря ти, че те има !!!


Някъде, там в село Божурище,
край едно смрадливо мочурище,
живее „ранобудна" мома Мирела -
видна, знайна, селска хубавела.
Сутрин рано, още щом се зазори,
запеят ли най-първите петли,
момичето размърдва рамената,
усърдно се завива през главата.
Излюпва се по обед от кревата
и без и да припарва до чешмата,
на крак набързо взима една филия,
връща се да си доспива по хавлия.
Подремва милата до заник слънце,
покълва от леглото като зрънце,
взема бързо телефона във ръка
и за миг събира цялата тайфа!
Навлича смачканата си фанела,
не сресана, немита, без кордела,
с непрани дънки, но пък с гердан
напето крачи към селски мегдан.
Всеки на Мирелчето се подиграва
и куцо и сакато коментар отправя,
но нашата мома изобщо си нехае,
кой каквото ще да мрънка и да бае.
Селската госпожица характер показва,
знае винаги кому, какво и как да казва:
„Не са ми нужни упреци и съчувствие,
всичко в живота си е до самочуствие!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светле, много си досетлива , Светле!
  • Благодаря ти, Стами!
  • Стори ми се познато, не си ли ми го чела или...
  • Абе друго си е да си имаш самочуствиеза жалост невинаги при някои хора е с покритие...като при лирическата!!!
    Поздрави за веселата творба,създаде ми настроение!!!
    Браво и на двете ви,Мими и Етчи!!!
  • Ицо, Таня и Вероника, благодаря !!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...