6 oct 2006, 23:34

това е любовта

  Poesía
1.2K 0 3

Сега, останал сам в нощта,
застанал близо до ъгъла, тихо, смирено, въпрос след въпрос си задавах,
мечтаех и се надявах, че всичко ще се промени
и ще настъпят по-щастливи дни,
в които няма да съм сам, а ще сме Аз и Ти и няма да има сила,която да ни раздели.
Ще погледна твоите прелестни, сияйни очи,
а Ти ще погледнеш моите искрящи, от сълзи блестящи
и в миг ще видиш как сълзите изчезват,потъват някъде дълбоко.
Усмивка грейва на лицето ми, усмивка, от която се разчувстваш и Ти.
Няма ги веч сълзите, няма я веч тъгата,
а само туптенето на две зажаднели едно за друго сърца...
-Това е ЛЮБОВТА, хванати сме ръка за ръка,
устните ти пламенни,чувствени и сочни се впиват в моите
преливат чувства,летим и двамата...

Сега отново през нощта
застаал съм до теб и само един въпрос ме измъчва
-когато сънуваш дали пак си с МЕН?
слагам глава близо до твоята и се оставям сънят да ме отведе...
да ме отведе в прекрасната фантазия,която Ти си сътворила.
Сега вече знам отговора и на този въпрос
-заедно сме и в съня.
Любовта ни е пълна, искренна и чиста.
Заспивам спокоино знаейки, че вече не съм сам, а сме заедно
- Аз и Ти,знаейки...че нищо няма да ни раздели.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичай, момчето ми, обичай, всъщност това е важното!!!
  • първо само да кажа че не съм нито поет нито писател по литература бях много зле в училище и съм го писал за има няма 3-4 минути така че извинявам се ако не хареса на някого приемам критики колкото и каквито и да са те Знам само 1,а тое много много много обичам едно момиче!Всичко останало за мен е без значение
  • Хубаво е ,но защо не го преместиш в разкази ... или го промени в стих.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...