6.10.2006 г., 23:34

това е любовта

1.2K 0 3

Сега, останал сам в нощта,
застанал близо до ъгъла, тихо, смирено, въпрос след въпрос си задавах,
мечтаех и се надявах, че всичко ще се промени
и ще настъпят по-щастливи дни,
в които няма да съм сам, а ще сме Аз и Ти и няма да има сила,която да ни раздели.
Ще погледна твоите прелестни, сияйни очи,
а Ти ще погледнеш моите искрящи, от сълзи блестящи
и в миг ще видиш как сълзите изчезват,потъват някъде дълбоко.
Усмивка грейва на лицето ми, усмивка, от която се разчувстваш и Ти.
Няма ги веч сълзите, няма я веч тъгата,
а само туптенето на две зажаднели едно за друго сърца...
-Това е ЛЮБОВТА, хванати сме ръка за ръка,
устните ти пламенни,чувствени и сочни се впиват в моите
преливат чувства,летим и двамата...

Сега отново през нощта
застаал съм до теб и само един въпрос ме измъчва
-когато сънуваш дали пак си с МЕН?
слагам глава близо до твоята и се оставям сънят да ме отведе...
да ме отведе в прекрасната фантазия,която Ти си сътворила.
Сега вече знам отговора и на този въпрос
-заедно сме и в съня.
Любовта ни е пълна, искренна и чиста.
Заспивам спокоино знаейки, че вече не съм сам, а сме заедно
- Аз и Ти,знаейки...че нищо няма да ни раздели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичай, момчето ми, обичай, всъщност това е важното!!!
  • първо само да кажа че не съм нито поет нито писател по литература бях много зле в училище и съм го писал за има няма 3-4 минути така че извинявам се ако не хареса на някого приемам критики колкото и каквито и да са те Знам само 1,а тое много много много обичам едно момиче!Всичко останало за мен е без значение
  • Хубаво е ,но защо не го преместиш в разкази ... или го промени в стих.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...