Сега, останал сам в нощта,
застанал близо до ъгъла, тихо, смирено, въпрос след въпрос си задавах,
мечтаех и се надявах, че всичко ще се промени
и ще настъпят по-щастливи дни,
в които няма да съм сам, а ще сме Аз и Ти и няма да има сила,която да ни раздели.
Ще погледна твоите прелестни, сияйни очи,
а Ти ще погледнеш моите искрящи, от сълзи блестящи
и в миг ще видиш как сълзите изчезват,потъват някъде дълбоко.
Усмивка грейва на лицето ми, усмивка, от която се разчувстваш и Ти.
Няма ги веч сълзите, няма я веч тъгата,
а само туптенето на две зажаднели едно за друго сърца...
-Това е ЛЮБОВТА, хванати сме ръка за ръка, ...