3 dic 2008, 20:04

Това е всъщност любовта

  Poesía
1.2K 1 6
Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи.
Оплюха я.
Онези.
Безпогрешните.
Събраха в шепи
нейните сълзи.
Влачеха я.
За косите.
Черните.
Омотани по нея –
на въже.
Поругаха я.
Ония.
Екзалтирани,
до скоро влюбени
в безпаметност мъже.
Такива са човеците
и не прощават.
Докоснат ли се до красота.
Унищожават я
без да осъзнават,
че това е всъщност любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силен стих!!!
    Прекрасен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Марго, благодаря много!
  • О-о-о,осъзнават и още как...!Защо ще го правят иначе?Но ненавистта към красотата е най-голямата болка в душите им.И те живеят с нея.Кажи ми по-голямо бреме...
    С обич и много ми хареса!
  • Благодаря че наминахте!
  • Силен стих!Накрая малко се губи ритъмът.Поздрав, Ванина!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...