3 дек. 2008 г., 20:04

Това е всъщност любовта

1.2K 1 6
Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи.
Оплюха я.
Онези.
Безпогрешните.
Събраха в шепи
нейните сълзи.
Влачеха я.
За косите.
Черните.
Омотани по нея –
на въже.
Поругаха я.
Ония.
Екзалтирани,
до скоро влюбени
в безпаметност мъже.
Такива са човеците
и не прощават.
Докоснат ли се до красота.
Унищожават я
без да осъзнават,
че това е всъщност любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих!!!
    Прекрасен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Марго, благодаря много!
  • О-о-о,осъзнават и още как...!Защо ще го правят иначе?Но ненавистта към красотата е най-голямата болка в душите им.И те живеят с нея.Кажи ми по-голямо бреме...
    С обич и много ми хареса!
  • Благодаря че наминахте!
  • Силен стих!Накрая малко се губи ритъмът.Поздрав, Ванина!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...