3 дек. 2008 г., 20:04

Това е всъщност любовта

1.2K 1 6
Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи.
Оплюха я.
Онези.
Безпогрешните.
Събраха в шепи
нейните сълзи.
Влачеха я.
За косите.
Черните.
Омотани по нея –
на въже.
Поругаха я.
Ония.
Екзалтирани,
до скоро влюбени
в безпаметност мъже.
Такива са човеците
и не прощават.
Докоснат ли се до красота.
Унищожават я
без да осъзнават,
че това е всъщност любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих!!!
    Прекрасен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Марго, благодаря много!
  • О-о-о,осъзнават и още как...!Защо ще го правят иначе?Но ненавистта към красотата е най-голямата болка в душите им.И те живеят с нея.Кажи ми по-голямо бреме...
    С обич и много ми хареса!
  • Благодаря че наминахте!
  • Силен стих!Накрая малко се губи ритъмът.Поздрав, Ванина!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...