Dec 3, 2008, 8:04 PM

Това е всъщност любовта

  Poetry
1.2K 1 6
Намериха я.
Мъртва.
Като грешка.
Невярваща
във техните очи.
Оплюха я.
Онези.
Безпогрешните.
Събраха в шепи
нейните сълзи.
Влачеха я.
За косите.
Черните.
Омотани по нея –
на въже.
Поругаха я.
Ония.
Екзалтирани,
до скоро влюбени
в безпаметност мъже.
Такива са човеците
и не прощават.
Докоснат ли се до красота.
Унищожават я
без да осъзнават,
че това е всъщност любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!!!
    Прекрасен!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Марго, благодаря много!
  • О-о-о,осъзнават и още как...!Защо ще го правят иначе?Но ненавистта към красотата е най-голямата болка в душите им.И те живеят с нея.Кажи ми по-голямо бреме...
    С обич и много ми хареса!
  • Благодаря че наминахте!
  • Силен стих!Накрая малко се губи ритъмът.Поздрав, Ванина!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...